СВЕТОГЛЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който се отнася до светоглед; мирогледен. В представите за възникването, устройството и съдбата на света най-ясно се проявява характерът на различните светогледни системи. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 23. Други идеологични слабости на Маринополски се дължат на светогледна неяснота, а също така на проникването в неговия светоглед на опортюнистични елементи. Ив. Богданов, СП, 100. Възгледите на Кристанов по тези въпроси остават на едно крайно елементарно равнище, обусловено както от липсата на достатъчно знания и обща култура, така и от догматичните му светогледни позиции. В. Панайотов, Т, 389. Светогледно формиране. Светогледни възгледи. Светогледни противоречия.