СВЕТОИЗЛЪ̀ЧВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който излъчва светлина (във 2 знач.). Праговете по пътя за евакуация се сигнализират по подходящ начин (със светоизлъчващи ленти и бои, осветяване и др.). ДВ, 2009, бр. 96, 25. Светоизлъчващи полимери. Светоизлъчващи материали. Светоизлъчващи елементи.

Светоизлъчващ диод. Електр. Светодиод. Като източник на светлина се използуват и светоизлъчващи диоди. Те излъчват светлина вследствие на топлинното действие на електрическия ток. НТМ, 1979, кн. 10, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)