СВЕТОКУ̀ПСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Симония. Имаше един клирик, който не можеше да се повиши в по-голям чин; той написа до патриарха така: „Имам голямо множество пшеница, която искам да дам на Христа, а още обещавам (и) сто и петдесет литри злато, само ме направи дякон“. А светият укори го за светокупството му. Н. Жеков, ЖС I (превод), 335-336. В разцвета на някогашното българско царство гърците, колкото и да са се мъчили да подчинят българската църква, не са успели. Симеон зле ги наказал, задето вземали светокупство при ръкополагане на български архиереи. ПСп, 1910, кн. 9-10, 693.