СВЕТОЛÒМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Поет. Който руши света. В промени живейм светоломни, / във трусове страшни живейм, / в преврати здравейм и болейм: / такива земята не помни. Ив. Вазов, БМ I, 195. Вселената без любов! Човекът без сърце! Отнет идеала на религията – на великата религия на любите друг друга! – животът преобърнат на една монотонна Сахара – има ли нещо по-зашемедително, по-светоломно? Ив. Вазов, Съч. X, 48. Слава теб, .. човешка любов, / ти, що бдиш над огромното земно кълбо / и изригваш вулкани светоломен пожар / срещу всичко, което диша мрак и лъжа. Н. Хрелков, ДД, 140.