СВЕТОНЕПРОНИЦÀЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска светлина (във 2 знач.). Фотоапаратът представлява светонепроницаема кутия, снабдена с обектив и затвор. Й. Малиновски, ХФ, 5. Вече цял нов раздел от науката се занимава с проблемите по предаване на светлината по гъвкави светлинни проводници – явление, което е основа за изработване на уреди за наблюдение и фотографиране на скрити зад светонепроницаеми прегради обекти. МК, 1982, кн. 2, 21. Светонепроницаема обвивка.