СВЕТООТРАЖÀТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Светлоотражател; светлоотразител. Светещата повърхност на светоотражателя може да има общи части със светещата повърхност на което и да е друго червено светлинно устройство, разположено отзад. ДВ, 2007, бр. 14, 38. Задни светоотражатели. Предни светоотражатели.


Източник: Речник на българския език (онлайн)