СВЕТОСЪЗЕРЦÀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Светоглед; мироглед. Тук [във фолклора] е представен един обективен „начин на светосъзерцание, свойствен на народа“. Т. Живков, НП, 226. Ако за естетското в своите естетически възгледи Пенчо Славейков „дължи“ най-много на Йоханес Фолкелт и Конрад Ланге, за индивидуалистичното в жизнената философия и светосъзерцанието си той „дължи“ особено на Фридрих Ницше. Ст. Каролев, ЖВ II, 139-140. „Има в светосъзерцанието на автора и в самия му творчески процес нещо, което не му позволява да се опресни.“ Л. Стефанова, ВД, 73.