СВЕТОТÀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Светотатствен. Тая веселба при тая скръб изведнъж ми се показа страшно грозна и стетотатска. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 102. Вратата [на читалището] беше отсебена – нима ще се намери светотатска ръка, която да посегне на едничките наши културни ценности? Елин Пелин, Съч. IV, 143.
СВЕТОТÀТСКИ нареч. Рядко. Светотатствено. Константин Величков не можеше да прости Ботеву, защото в своята „Молитва“ се бил отнесъл тъй „светотатски“ към своя „народ“. П. Зарев, РБЛ I, 197. Днес срамът венци събира, / подлите у нас герои са. / За власт, орден, за жълтица / светотатски би продали / Охрид, Емус, Дрин, Марица – / всите твои идеали. Ив. Вазов, Съч. IV, 141. Правописната комисия светотатски посяга върху книжовния ни език. БПр, 1893, кн. 2, 185.