СВЕТОТÀТСТВЕНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който върши светотатство. – Патриархът не трябва да живее, а за тебе, царя, не подобава да носиш име на светотатственик и убиец. Остави всичко в моите ръце. Ц. Родев, СТ, 51. „Обиждат ми народа, газят с кални ботуши в моята светая светих. О, аз бих искал да хвана небесните мълнии и тях да отправя срещу безпримерните светотатственици.“ М. Николов, АС, 20-21. „Езикът е като разтопеното злато, което чака майстора си. Той е несгоден за поезия за ония, на които липсва свещеният огън на поезията. Такива майстори са светотатственици и тии могат само да го опозорят.“ М. Цанева и др., БКИВ, 6.