СВЕТОЧУВСТВЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Светлочувствителен. Светлинните лъчи, които идват от предмета, попадат върху ретината на окото и раздразват светочувствителните окончания на зрителните нерви. Д. Лазаров, ОЛЕП, 5. Болкоуспокояващи средства. Активните съставки успокояват болките, понижават температурата и блокират възпалението, но правят кожата светочувствителна. Апт., 2009, бр. 56, 6. С помощта на подходящи разтвори, наречени проявители, скритият образ в светочувствителния слой [на филма] се проявява до видим образ. Й. Малиновски, ХФ, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)