СВЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до начина на живот на човек или общество, несвързани с църквата и религията; граждански, мирски. Противоп. църковен, религиозен, духовен. Лицата от духовно звание ламтели за светски удоволствия, обичали блясъка и суетата. Ив. Вазов, Съч. XV, 31. Габровци са родоначалници на българското светско образование. Ив. Коларов, Е, 2. Тая нова литература, в която все повече се вмъква светско съдържание, измества предишната черковно-религиозна литература. Б. Пенев, НБВ, 20. То [събранието] стана в съседното село Макрикьой. Там присъствуваха освен светските лица и екзархът заедно с владиците. С. Радев, ССБ II, 28. Това [„Номоканон“] е първият писан закон в България с наставления и правила не само от църковен, но и от светски характер. Пр, 1952, кн. 5, 86. Светска власт. Светски институции. Светско изкуство. Светски човек. Светска тема. Светски задължения. Светски дух.
2. Който се отнася до начина на живот на известни и заможни хора с активен социален живот, на представители на висшето общество. Единият от другарите ми, живял дълго време в Париж, на който дължи светските си привички, прекъсваше често духовитата си беседа и се обръщаше към откритата сцена в ъгъла. Ив. Вазов, Съч. X, 106. – Макар и да принадлежа – според журналистите! – към висшето общество, аз предпочитам деловите разговори пред светските... Предполагам, че сте получили условията на офертата. Др. Асенов, ГНА, 133-134. Разговорът продължи с много любезности. Сякаш се стараеха да покажат един на друг, че владеят до съвършенство правилата на светската етикеция. Н. Каралиева, Н, 106. Таня, израсла в глух селски край, се превръща в непристъпна светска дама, надминала с духовната си красота блестящия столичен елит. Лит. X кл, 18. Светски живот. Светско събитие. Светска изява. Светско събиране. Светски маниери. Светски клюки. Светски лъв. // В съчет. със същ. общество. Който се отнася до кръг от известни и заможни хора с активен социален живот; висш. Драга се сближи със светското общество в столицата. Тя беше център на лакомите погледи и клюката на не една историйка шъпнеше за „хубавата русчуклийка“. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 65. Рядко има клубна сцена, където той [Ардов] да не е викан. Няма светско общество, където присъствието му да не е желателно. К. Кюлявков, СПП, 39.
3. Остар. Световен (в 1 знач.). Александр Великий основал у Египет нов град Александрия, гдето ся обрънала светската тръговия. ВИ, 15-16. А дали наший народ всякога е би тъй долен от други народи. Не! Светската история доказва нам явно, че той в старо време не е бил тъй, както си е днес, нъ са е славил по своята народност. Д. Войников, Китка V, 1887, кн. 15, 12. В VІІ-ий век ся свръшило Великото преселение на словените към запад и юг и в VІІІ-ий и в ІХ-ий век словенете вече излизат на светското поприще като голям народ. Й. Груев, Лет., 1872, 211. Най-добрата захар, която беше изложена на светската Виенска изложба, беше чехската. Ступ., 1875, бр. 3, 24.
4. Диал. Човешки; людски, хорски (Н. Геров, РБЯ).
5. Диал. Чужд, хорски; людски. Ним [не им] слушай светски сборове / .. / Кат тебе харно сборуват, / кат мене лошо сборуват! Нар. пес., БНТв V, 387.
6. Като същ. светското ср. а) Нещо или неща, свързани със земното, материалното, в противоположност на духовното, религиозното. Написах ги [стиховете] с красиви букви, украсих ги с плетеница, но от стеснение и предпазливост отбрах от стихотворенията тия, в които светското бе най-малко. Ем. Станев, А, 24. Авторът в началото [на пиесата] твърде много подчертава светското у героинята. Величието и благородството на духа трябва да дойдат по свои пътища. Ст. Грудев, АБ, 93. б) Нещо или неща, свързани с висшето общество. Много му харесват приемите, баловете, скъпите заведения, въобще светското.
◊ Светска хроника. Информация, съобщения в медиите за актуални събития в личния живот на популярни личности. Сред официално разрешените вестници има само два всекидневника, които публикуват разнообразна информация. Останалите периодични издания са специализирани по проблеми на литературата, религията, науките, селското стопанство или отразяват текущи новини – метеорологични сведения, светска хроника. К. Грозев и др., МИ, 162. Светски хроникьор. Човек, който професионално се занимава с публикуване в медиите на информация за актуални събития в личния живот на популярни личности. „Отговорният“ съвременен журналист не е светски хроникьор, коментиращ думите и постъпките на изтъкнати личности, а изследовател, потопен в обществото. О. Спасов и др., МД, 38.
СВЀТСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По светски. По начин, характерен за представителите на обществото, които не са свързани с църквата и религията, а не по духовен, религиозен начин. Момъкът Константин притича, наведе се и целуна пръстена на архиепископа. Петър Богдан го благослови с мълчалив жест, пристъпи към княза и по светски му протегна ръка. Д. Мантов, ДИ, 33. Разпопеният поп Матей каза поучително: – Живей светски, а в душата си бъди смирен като Йосиф от Назарет! А. Гуляшки, ДМС, 26.