СВЀТСКОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на светски. Транков беше направил запознанство пръв път с Тотка в ресторана, дето тя ходеше да се храни. Красив, лек, суетен, с малко заучена светскост, той бе лесно спечелил Тоткината симпатия. Ив. Вазов, Събр. съч. IХ, 1976, 152. Претовареният със светскост и с политика процес на учредяване и първоначално устрояване на Българската екзархия в периода 1870 – 1879 също е ярко потвърждение на тезата, че в условен смисъл българското църковно-национално движение може да се свърже с историята на Европейската реформация. В. Бонева, ВББ, 18.