СВЕТУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Блещукам (в 1 знач.); светлукам, светулкам. В новата столица вече светукат пламъчетата на газеничета. П. Мирчев, К, 119. Цяла нощ Ганината къща светука. Цяла нощ Гана и Тончо не заспаха. Ст. Даскалов, СЛ, 127. Иван Пейчев постави слушалката, даде телефона на Анна и се обърна към нас. Изглеждаше сериозен, но очите му светукаха закачливо. А. Горчев, ИП, 141. Притъмнелия му поглед се отправяше към небето, гдето светукаха хубави звезди. ЖС, 1894, кн. 19, 147.