СВЕТУ̀ЛКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Блещукам (в 1 знач.); светлукам, светукам. Някъде, в тъмнината светулкаше газениче. Ст. Дичев, ЗС II, 381-382. Огнището самичко се бе съживило, плахи пламъчета светулкаха. Ил. Волен, БХ, 62. На войнишката му [на учителя] шапка светулкаше малка петолъчна звездичка. А. Каралийчев, СР, 30. Далече на изток светулкаха звездите. Н. Нинов, ЕШО, 52. Два свещника едвам / посред на масата светулкат, в ясни плам / на буйния оджак възмогнат, замъждели. П. П. Славейков, КП ч. III, 16.