СВЕТУ̀ЛКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от светулкам; блещукане, светлукане, светукане. Останалите мълчаха. Мълчеше и Климент, следеше светулкането на цигарите им и чакаше затаено. Ст. Дичев, ПКС, 132. ● Обр. Надлъж и шир греят безчетни светулкания на скласили класове. Ив. Кирилов, Съч. II, 29.