СВЀТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. За небесно светило, осветително тяло и др. – излъчвам, пръскам светлина (своя или отразена). Над Листово нямаше мъгла. Тук светеше хубаво есенно слънце. Елин Пелин, ВМ, 434. Из тъмнината свети една светулка. Й. Йовков, АМГ, 106. В подножието ѝ [на Стара планина] светеха огньове. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 34. Към звездите гиганти се отнасят тези, които светят с ослепително бяла светлина. Р. Христов и др., Г, 7. У Радини хора гълчаха, / свещи светяха, Рада главяха. Нар. пес., БНТв VІІ, 127. Минаваме, ако светофарът свети зелено. ● Обр. – Славата и величието не са трайни, те сега светят, а след малко увяхват. Лъжовен свят. Ив. Вазов, Съч. XIII, 118. Културността на народите се измерва с богатството на техните пантеони, в които светят образите на героите на свободата. ТНУ, 1926, 2. ● Поет. За зора, утрин и под. Свети утрин ярка. Н. Хрелков, ДД, 177. Дълго утрото ще свети. Сл. Караславов, Д, 49. // С предл. в, по, върху, (остар.) въз. За небесно светило или светлинен източник – излъчвам и хвърлям светлина върху нещо, някого. Слънцето свети по сребърните ѝ накити. Елин Пелин, Съч. I, 183. Слънцето светеше във витрините, в стъклата на трамваите. М. Грубешлиева, ПП, 134. Вън мегданът не можеше да се погледне – тъй ослепително светеше слънцето върху праха, бял като вар. Й. Йовков, ЧКГ, 155. Трепетливият светлик на ламбата светеше въз лицата им. Ив. Вазов, Съч. ХII, 9.
2. За осветително тяло или небесно светило – правя да се вижда, да е светло някъде или на някого, като излъчвам или отразявам светлина. – И тя с фитил, ламбата. – Това ли да ни свети? Добре ни светят нам светилниците. Д. Талев, ПК, 17. При това на хармана беше видело – светеха ми звездите, грееше луната. К. Калчев, ПНЖ, 52. Господ палнал звездици, да му светят, за да вижда що се върши по земята. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 69. // Обикн. с предл. с. Направлявам, насочвам светлина (от свещ, лампа и под.), за да бъде светло някъде или на някого. Докато преглеждах детето, Юлия ми светеше с ламбата. П. Славински, ПЩ, 254. Виж, един пътник с голям кожух и ханджийката му свети. П. Тодоров, Събр. пр II, 228. Сестра ми се насочи към дървената стълба. Аз вървях подире ѝ и светех с фенерчето, да не се спъне. К. Калчев, ПИЖ, 128.
3. Само безл. свети. Светло е, има осветление или светлина в някакво пространство. В приемната на хазаите му светеше и хазайката му Доша го предупреди, че вътре го чака някаква девойка. Д. Ангелов, ЖС, 176. Тръгнах към летището. Учебният корпус тъмнееше. Светеше само в диспечерската стая. А. Станоев, П, 52. Огледа двора. Светеше някъде в дъното, от боринката, която държеше Цеко, излязъл да нагледа добитъка в обора. П. Михайлов, ПЗ, 143. В Болярово никъде не светеше. Само в една от стаичките на новия хан мъждееше свещ. А. Страшимиров, ЕД, 49. – Там има една голяма пещера. Влезеш в пещерата, отнийде не влиза светлина, а пък свети. Д. Немиров, Б, 65. Навън светеше силно и мълнията огряваше целия двор, гърмеж проечаваше над селото. Кр. Григоров, И, 65. ● С непр. доп. за лице. – Влязох аз вътре [в църквата], а пред олтаря по плочите няколко вощеници горят. Взех ги, па ги свих на снопче повече да ми свети, и тръгнах да бутна царските двери. Ст. Загорчинов, ДП, 103. Бащата на Сладунка оставяше вратата отворена да му свети, заключваше хамбара. Ил. Волен, МДС, 13.
4. За прозорец – пропускам светлина навън от запалено осветление в помещение. Комисарят горе, в кабинета си, двата прозореца светят. Др. Асенов, ТКНП, 111. Ни един прозорец не светеше. Й. Йовков, ЖС 1935, 55. През всяко време на годината до късно вечер прозорците на радиоклуба светят. РТ, 1965, кн. 12, 355. // За пространство, помещение, сграда – излъчвам светлина (от осветително тяло или друг източник на светлина). Далеч напред в тъмнината светеше селото. Елин Пелин, Съч. I, 49. На другата страна светеше мекичарницата на бай Гарибалди и острият утринен въздух донасяше мирис на шарлан и пържено тесто. Ст. Дичев, ЗС II, 717. Една стая още светеше. Ив. Вазов, СбНУ II, 63. Без пътека слязох по сипея. Светеше кръчмата. И на това се зарадвах. Бл. Димитрова, ПКС, 45. Жена работница ноще ѝ свети къщата. Послов.
5. Имам блясък, лъскавина, отразявам светлина; блестя, лъщя, лъскам1, лъскам се. На североизток ослепително светеха златните куполи на църквата „Света София“. А. Дончев, СВС, 31-32. Госпожица Кьосева върви най-напред: бял копринен бален костюм, над челото из косите светят скъпоценни камъни върху златни игли. М. Кремен, СС, 93-94. По гърдите ѝ падаха нанизи от бисери, а на челото ѝ светеха диаманти. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Смъкнахме се в реката. Тук-там на зората светят вирчета. П. Росен, ВПШ, 105. Разбърканите ѝ коси светеха на слънцето. Й. Йовков, ЧКГ, 19.
6. Прен. Имам блясък или светъл, ярък цвят, боя, краска, тъй като съм чист или изчистен; блестя, лъщя. Момците бяха накривили кепета, ризите им светеха от белина. Д. Спространов, ОП, 119. – То само думата му е оказион, иначе самите мебели са нещо разкошно! Светят като нови. Св. Минков, РТК, 114. Всичко прано, чисто – свети и мирише на сапун. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. Пъстрата нова черга, изтупаните червени възглавници, кандилото с иконостасче в ъгъла светеха излъскани и почистени от майка му. П. Стъпов, ЖСН, 76.
7. Прен. За очи, поглед, лице – излъчвам, имам светлина, блясък (по естеството си или поради някакво силно чувство, душевно вълнение). Под рошавите му вежди светят малки сиви очи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. – Аз магарещар не ставам – мръщи се Момчил, а очите му светят. З. Сребров, МСП, 16. Лицата им светят от здраве и бодрост, в очите им гори висок победен дух. Г. Караславов, ПМ, 107. Лицата на всички светеха от радост. Д. Ангелов, ЖС, 259. Индже се усмихваше, лицето му светеше, никога той не е изглеждал тъй хубав и юнашки напет. Й. Йовков, СЛ, 148. // За чувство, настроение и под., за усмивка – появявам се на лицето, в изражението на някого; блестя, грея. В тъмносините ѝ [на Аликс] очи светеше природна интелигентност, ведрина и несъзнато игриво кокетство. Д. Димов, Т, 491. Детето я разглеждаше и някаква неясна мисъл светеше в очите му, после клепачите му започнаха да се притварят, докато заспа. Д. Талев, ПК, 100. В неговия избистрен от всякакви грижи поглед светеше само живо любопитство и едно кротко очакване. Л. Дилов, ПДБ, 89. Усмивка светеше по лицето ѝ. Елин Пелин, Съч. III, 74. Ах, колко обич във очи ѝ свети! К. Христов, Кр, 45. ● Обр. Едно само чувство в душата ми свети. Ив. Вазов, Съч. III, 59. Свети / в душите преданост и милост, и любов. К. Христов, ЧБ, 25.
8. Прен. За човек – излъчвам особена светлина, имам ведро, радостно изражение; грея, сияя. Тая чест дължат на подвига на бай Костадина Ганчев, който светеше от гордост и щастие. Ив. Вазов, Съч. VI, 144. До него трети – / млад, снажен, свети – / той Александър е! К. Христов, ЧБ, 112.
9. Прен. Разг. Неодобр. Стоя много близо до някого, обикн. надвесен над него, като го наблюдавам какво върши и как го прави. Стига си ми светил над главата. Л. Андрейчин и др., БТР, 859. свети се безл. от светя във 2 знач. светя си възвр. от светя във 2 знач. Народът си свети с лой. Д. Вълев, З, 204. За нас беше естествено да си светим вечер с огъня на камината, да палим понякога опушеното газениче и съвсем рядко да си служим с газената лампа. К. Калчев, ПИЖ, 8. Малкият Кирил, дигнал високо брадичка към ламбата, не можеше да се нагледа на новото светило. Ния изнесе вън тенекиения съд с газта. – Е, що, невесто, сега с това ще си светим, а? Д. Талев, ПК, 22.
СВЀТЯ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Свèтя (в 1 знач.). Той [фосфорът] се съединява с кислорода и без да гори, та се загубва на пара, и тая пара в тъмно се свети. Н. Геров, ИФ, 16. Нощта тъмна, мореплавателят плува и пред очите му се представя такава чудна картина: морето се свети с чуден и въззелен огън. Ч, 1875, бр. 2, 69-70. Около десятий час привечер Коломб съзрял отдалеко да ся свети огън. Лет., 1873, 126. Що се свети долу на друмове? / Дал са ми лебеди? Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 322.
◊ Не съм светил със свещ на някого. Разг. Не мога да кажа, че нещо, което се твърди за някого, е вярно, защото не съм очевидец на това нещо. Не съм ти (му) светил; да не съм ти (му) светил. Разг. Не съм наблюдавал, не съм свидетел, очевидец на интимна или нередна, нежелана постъпка, действие. – Искаш да кажеш, че е ходила [Катинка] и с други? – Не съм чул такова нещо. Пък и откъде да знам, не съм ѝ светил. Р. Михайлов, ПН, 53. – Дори не бил [Дишо] хубавец, с изключение на някаква мека жар в очите. Може и да има такова нещо, съгласи се инженерката след един преднамерено бърз поглед към съпруга си. – Приказки, смути се той, да не си им светила случайно! Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 72. – Какво съм им помагал бре, господин пристав? – Тъкмо това ще ми кажеш, защото аз не съм ти светил къде и как си помагал. Т. Харманджиев, Р, 148. Очите ми светят на четири. Диал. С буден ум съм, способен съм, хитър съм, не мога да бъда излъган. Бай Станю е първият. И друг като него няма да се намери в цяла България. Начетеничък, отворен, очите му светят на четири и право в устата ме гледа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 63. Светя като огледало. Светя много силно. Там в малките планински езера са събрала дъждевата вода и свети като огледало. Л. Каравелов, Съч. II, 152. Светя като тиган на месечина. Разг. 1. Светя много силно. 2. Ирон. За човек, който обикн. не е особено чист и спретнат – много съм чист, измит, лъскав; блестя. Светя с чужда светлина. Книж. За човек – нямам собствени постижения, изяви и под., а се възползвам от чужди (обикн. в работата си или в общественото положение, което заемам). Светя със собствена светлина. Книж. За човек – имам собствени постижения, авторитет и под., а не се възползвам от чужди (обикн. в работата си или в общественото положение, което заемам). – Какво ще каже съседът, на когото отказахте? – задяна я той закачливо. – Вманиачен млад човек, който не свети със собствена светлина. Йоргов я разбра – той, този бъдещ пълномощен министър, си дава значение само дотолкова, доколкото има някакви връзки с дворцови хора. Г. Караславов, Избр. пр IV, 1979, 114. Светят ми очите като на <манастирски> котарак <през март>. Разг. Употребява се, когато някой много харесва някого или изпитва силно удоволствие от вида на нещо. – Бяга от мъжете, от жените не бяга! – завъртя глава Ганчо Панайотов. – Я го виж как му светят очите като на котарак през март. Г. Караславов, СИ, 23. Ще светя на мишките. Диал. Ще ме затворят в тъмница.
СВЕТЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Църк. 1. Освещавам1 вода (при водосвет) или масло (при маслосвет). Когато дядо поп Ставри дохождаше у тях да свети вода или да ръси, той силно я забръскваше с китката по челото. Ив. Вазов, Съч. VIII, 62. Владиката, кога светеше вода в черква, остави мене да ръся. М. Кънчев, В, 313. Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло, но нищо не помогна. Болестта от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немилостиво косеше. Елин Пелин, Съч. I, 74. Три дена чели попове, / три дена масло светили – / не са отвара манастир. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 141.
2. Почитам (с думи и действия) нещо като свято. Единствено в Христа, нашия Господ, е нашето изцеление и спасение! Да светим Неговото име! Да вършим Неговата света воля! СВ, 2019, бр. 56, 7. светя се страд. Кога пристигат на оброчището, дето ще са свети вода, що да видят: от очите на Света Богородица капят сълзи. Т. Влайков, Пр I, 172-173. Тогава [на събора] всичкото село коли курбан, свети се вода. Е. Каранов, СбНУ IV, 291. Помни, че съботата и праздниците требова да се светят, сир. да вършим свети работи, а не да се разлагаме и да седим праздни. Д. Манчев, НН (превод), 34. Ето как е казал Исус Христос на учениците си да се молят: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство“. Вит., 1923, кн. 8, 105.
◊ Да се свети името на някого или нещо. Разг. Понякога ирон. За изразяване на почит, възхвала към някого или нещо. Светя маслото1 (масълцето1, вода<та>) на някого. Разг.; Светя лойта на някого. Диал. Обикн. в бъд. и мин. св. Отнемам живота на някого. Извади патлака: – Тръгвай, инак ще ти светя маслото! – На насилството – казвам – ще се подчиня! Н. Xайтов, ДР, 118. На въпрос от страна на Бенковски заклали ли са пъдарина си турчин, черноок един българин разблъска натрупаното множество, да си проправи път, и изскочи напредя ни гордо-гордо. – Аз му светих маслото, войводо! З. Стоянов, Съч. І, 2010, 455. Рангел се ядоса и запсува предателя. – И добре сте намислили: ний разпрахме корема на поп Къна за по-малко работи... Хай светете му водата! Ив. Вазов, Съч. XXV, 222. Светя маслото2 (масълцето2) на нещо. Разг. Убивам животно. – Ако носех пушката, щях да ѝ [на чаплата] светя маслото – каза дядо Мирю. Ем. Станев, ЯГ, 15. Само една [кокошка] остана на своето място, забила пръст в изровената пръст. – Ха така! Светих ли ти масълцето! – извика жената. – Друг път ще знаеш как се влиза в разсад! Г. Мишев, ЕП, 182. Селянинът хвърли на земята убитото животно [глигана]. – Не беше лесно да убием тоя звяр – продума той. – От две недели го дебнем до хралупата, дето спи. Ама днеска му светихме маслото. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 135.