СВЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Светя̀ (в 1 знач.); освещавам1, осветявам2. Тукашния гръцки владика отишел на едно българско село да светява вода, дал я на селените и поискал им за този водосвет 1000 гро [гроша]. Г, 1863, бр. 6, 43. След църква се събират на една определена къща, там светяват масло. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 501. На празникът освещавали са вода, с която са кръщавали оглашените, но по-знаменито светявали са вода на Богоявление за спомен на Христовото в тоя ден кръщение. З. Петров и др., ЧБ (превод), 154. светявам се страд. През известен ден на годината там се светява вода и се яде печено агне. СбНУ VI, 234. Провикна се босилко от градина: / – Елате ме китка накичете, / .. / без мене се вода не светява, / без мене се мома не венчава. Нар. пес., СбВСт, 248.
◊ Светявам маслото на някого. Остар. и диал. Отнемам живота на някого. Пушка захлупва наземи Сахтиянов Гьоргя. Сахтияновци пък „светяват маслото“ на Сирак Суля. Н. Хайтов, ШГ, 50-51. Таквиз бяха навремето владиците, да та угадят, че са сещаш нещо или че разбираш от нещо, светяваха ти маслото по-скоро. Г, 1863, бр. 8, 62.