СВЕЧЕРЯ̀ВА несв.; свечерѝ, мин. св. свечерѝ, св., безл. Свечерява се; здрачава, здрачава се, мръква, мръква се. Свечеряваше и изведнъж започна да тъмнее. Прехвръкна прилеп. М. Смилова, ДСВ, 246. Навън свечерява и от далечните отблясъци на зимния залез матовите стъкла на таванския прозорец стават кървавочервени. С. Северняк, ВСД, 103. Вънка свечери, после се стъмни, а тях [патиците] ги нямаше. О. Василев, УП, 37. Над равнината свечеряваше. Слънцето потъна над слънчогледовите блокове, златиста заря обви западния хоризонт. А. Гуляшки, СВ, 196. Денят над маковете гасне / и свечерява изведнъж. Сл. Красински, ЗО, 70.
СВЕЧЕРЯ̀ВА СЕ несв.; свечерѝ се св., безл. Настъпва вечер; свечерява, здрачава, здрачава се, мръква, мръква се. Слънцето залязва, свечерява се. Над селото се показва ранила вечерница. П. Тодоров, Събр. пр II, 212. Денят мина, свечеряваше се. Елин Пелин, Съч. IV, 218. Започва да се свечерява. Не се виждаме един други. Й. Йовков, ВАХ, 9-10. Свечери се. Звездите наизскачаха като искри от кремък, налепиха се върху меката прахан на небесната бездна. Г. Караславов, Избр. съч. I, 92. Беше вече се свечерило, когато вратата скръцна и голямата сянка на Рангел се промъкна в градината. Д. Кисьов, Щ, 49.