СВЕЧЕРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от свечерява и от свечерява се; здрачаване, мръкване. Пред мен се редяха картините на сватбата. Изпращането на гостите, свечеряването, струпалият се народ късно след вечеря в очакване да изнесат ризата на младоженката. Й. Радичков, ПП, 60. Денят минава, започва да притъмнява и в това свечеряване Пловдив е тъжен. К. Странджев, ЖБ, 143.
2. Само ед. В съчет. с предл. по, на, до и др. Времето, когато започва да се свечерява; здрачаване, мръкване. На свечеряване заваля дъжд. А. Гуляшки, ЗР, 163. На другия ден слънцето пак жареше. Тъй беше през целия ден, до залез, и ние излязохме от вира чак на свечеряване. В. Милев, РК, 109. На свечеряване долината посиня и потъна в мрака на облачната лятна нощ. Ст. Сивриев, ЗСБ, 92. По свечеряване той [чичо Върбан] често напускаше нивата и отиваше да нагоди кравата покрай некосените ливади. Ил. Волен, БХ, 32.