СВЕЩ, свещтà, мн. свèщи, ж. 1. Пръчица от втвърдена мазнина с фитил вътре по дължината ѝ, която се използва за осветяване на помещение или при ритуал. Вместо кадливата газева лампа, сега светеше свещ на висок пиринчен свещник. Ив. Вазов, Съч. XII, 120. Дохожда празник, дохожда свят ден, а няма черква да влезеш и да запалиш една свещ. Й. Йовков, ПК, 205. В двореца имало коледно дърво със свещи. Д. Габе, Н, 61. Беше настъпил тържественият момент – запалване свещите на тортата. П. Незнакомов, СбСт, 113. Свещта, която остава от кръщенето на някого, се запазва вкъщи и като поотрасне детето, казва му се, че тя е кръщелната му свещ. СбНУ XXV, 7. Восъчна свещ. Лоена свещ. Парафинова свещ. Ароматна свещ. Празнична свещ. // С предл. на и (остар.) при. Светлина от такава пръчица. Извади ножа си, направи няколко драскотини по венеца и отблизо ги разгледа на свещта. Й. Йовков, Ж 1930, 185. През деня бродеше по обраслите с папрат и пирен хълмове, а вечер седеше в палатката си и четеше на свещ, преди с неохота да се предаде на съня. В. Божилов, ПНС (превод), 20. Тази вечер арменските църкви се изпълниха с всички жени, деца и старци, останали след отвеждането на мъжете. Службата се проведе на свещи, а няколко жени наблюдаваха вратите, в случай че се появят турски войници. Д. Младенова, МЛ (превод), 86. „При свещ сега, будна в стаята си, зела съм перото да ти пиша.“ Ив. Вазов, Съч. XVII, 15.
2. Техн. Устройство за възпламеняване на горивната смес чрез образуване на електрическа искра в двигател с вътрешно горене и под.; запалителна свещ. Между електродите на свещта прескача искра, която запалва сгъстената горивна смес. БДП, 9. – Важно е да се отбележи, че свещите трябва да са винаги чисти и разстоянието между контактите им да е точно толкова, колкото е определено за съответния вид свещи от фабриката, която ги е произвела. Г. Ковачев, СС (превод), 268. Шлайфаш първо гнездата за свещите. Така се увеличава обемът на цилиндъра. – А няма ли да се отслаби резбата на свещта? Ч. Шинов, БС, 15. Автомобилна свещ.
3. Физ. Стара единица за измерване на силата на излъчваната от източник светлина. При сила на светлината 100 свещи увеличение в осветеността може да бъде забелязано при добавяне на 1 свещ. Псих. Х кл, 36.
4. Само ед. Спорт. Гимнастическо упражнение, при което тилът и раменете са на пода, а тялото и краката, прибрани един до друг, са изпънати нагоре, перпендикулярно на пода; тилна стойка. Свещ. Лягате по гръб, поставяте ръцете си от двете страни на кръста и бавно се издигате. К, 1963, кн. 9, 41. Вместо обичайната тренировка вратарят изпълняваше гимнастически упражнения на напречната греда на вратата. Останалите състезатели правеха свещи, салто и пр. ФС, 1954, бр. 6, 5.
5. Диал. Ледена висулка на стряха; шушулка, масур (Н. Геров, РБЯ).
◊ Богородични свещи. Диал. Тинтява. Вечеря на свещи. Вечеряне при запалени на масата свещи (в 1 знач.), обикн. в луксозен ресторант. – Вчера отидохме на вечеря. Беше запазил маса в шикозен ресторант. Вечеря на свещи. М. Христова, П (превод), 80. Електрическа свещ. 1. Електрическа крушка с формата на восъчна свещ. За превключване на групи от цветни лампички, електрически свещи и други осветителни елементи за украса на елхи, витрини и други се използуват различни релета. РТ, 1969, кн. 11, 325. Тайнственото присъствие в храмовото пространство става все по-неуловимо. И как иначе – с пластмасови разпятия, изкуствени цветя, електрически свещи! Това са модерни храмове – стъклени убежища на повърхностни емоции! ХК, 2003, бр. 1, 62. 2. Остар. Електрическа лампа, при която светенето се получава чрез електрическа дъга. Руският академик В. В. Петров пръв е получил електрическа дъга през 1802 г., а друг известен учен – П. И. Яблочков – я използвал за пръв път за осветителни цели, създавайки електрическата свещ. МК, 1982, кн. 1, 23. Руският изобретател Лодигин създаде първата в света електрическа лампа с нажежаване, а руският инженер Яблочков пръв освети много световни столици със своята електрическа свещ! НТМ, 1949, кн. 4, 5. Запалителна свещ. Техн. Устройство за възпламеняване на горивната смес чрез образуване на електрическа искра в двигател с вътрешно горене и под.; свещ. При всички мотоциклетни двигатели в цилиндровата глава има отвор с резба, където се навинтва запалителната свещ. Гр. Тимчев и др., УВА, 30. Международна свещ. Остар. Физ. Единица мярка за силата на светлината, равна на 1,19 кандели. Луксът е международна единица за измерване силата на осветлението, равна на осветлението, получавано от източник на светлина със сила една международна свещ, върху повърхност, перпендикулярна на посоката на лъчите, която се намира на разстояние 1 м от източника на светлината. Г. Георгиев и др., ОВТ, 421. Нова свещ. 1. Остар. Физ. Кандела. От 1940 г. като международна единица на силата на светлината е въведен еталонът „нова свещ“, или кандела. Й. Венов и др., К, 96. 2. Диал. Фаза на Луната, когато тя изглежда съвсем тънка с форма на сърп, приемана на практика за новолуние; нова месечина, млада месечина, нов месец, млад месец, новина1. Нова свещ се казва онова положение на месеца, когато се появи в първите три дни на своята осмина като много тънък сърп. Новата свещ се посреща с голямо почитание и тържества. Д. Маринов, Избр. пр I, 47-48. Когато месецът се мени, променя се и времето. Ако до появата на „нова свещ“, „млад месец“, „новина“ времето е било сухо, то после ще вали, и обратно, ако е имало дъжд и киша, ще се оправи. В. Шарланова, НМ, 114. Пълна свещ. Диал. Пълнолуние; пълен месец, пълна месечина. Новата свещ от много тънък сърп почне да се пълни малко по малко, додето стане пълна свещ. ЖСт, 1891, кн. 1, 6. На „пълна свещ“ е много добре да се засажда всичко, защото тогава всичко ще даде плод, ще бъде „пълно“. В. Шарланова, НМ, 115. Римска свещ. Фойерверк във вид на тръба, от която се изстрелват определен брой заряди през неголям интервал от време. Зарядите, изстрелвани от пиротехнически батерии, римски свещи и ракети, лесно могат да причинят пожар, попадайки в запалима среда, тъй като температурата им на горене надвишава 500 градуса по Целзий. СбКБПС, 165. Стара свещ. Диал. Последната видима фаза на Луната преди новолуние. Стара свещ е до момента, когато сърпът намалее дотолкова, щото едвам се вижда. Старата свещ се вижда само сутрин, и то постепенно все по-късно, додето най-после се изгуби съвършено. Д. Маринов, Избр. пр I, 48. Чаена свещ. Свещ (в 1 знач.) във форма на малък плосък кръг. Тя обичаше около нея да е красиво. Огледа помещението. Старите дъбови маси бяха лъснати, украсени с чаени свещи. Цв. Генчева, ТСЛ (превод), 103.
~ Запалвам / запаля (паля) (някаква) свещ. Обикн. в св. 1. Разг. Някому или за някого. Моля се за доброто на някого, желая му доброто (често като израз на благодарност). 2. Разг. Някому. Уповавам се, възлагам надежди някому. Цяла заран газите чужда трева, в чужда вода се перете, чужди дърва горите, а сте тръгнали Богу свещ да палите! А. Гуляшки, СВ, 11. И още утре стачниците ще разберат, че на лош светия са запалили свещ. С тия размисли той влезе в двора на околийския началник. Т. Харманджиев, Р, 36. 3. Диал. Някому. Създавам някому големи неприятности, тревоги. „Защо Стойко ѝ е казал!“, сви се яростно Юрталана. „Защо не си е мълчал?“ Той се извърна, седна, хвана се за челото и се разтърси. – Сине, сине! – изпъшка глухо. – Каква свещ ми запали ти, каква. Г. Караславов, С, 210. – Май война, а? Война май е обявена! – Е, не ни оставиха! – заклати глава в тежко отчаяние Кръстевица. – Хубава свещ ни запали пак тоя Фердинанд! Г. Караславов, ОХ, 365. Изправям се / изправя се (заставам / застана, стоя) като свещ. Разг. Заставам (стоя и под.) с изпънато тяло, изправен. Разсилният се изправил като свещ пред своя заповедател, изслушал робски заповедта и се поклонил. М. Георгиев, Избр. разк., 193. – Кой е тоя човек? – Холан, остави се – кипна изведнъж Сарандовица, – изправил се насреща ми като свещ, бърка ми на работата. Й. Йовков, ВАХ, 16. Утре като свещ да стоиш под венчилото. А. Страшимиров, ЕД, 166. И на бога свещ, и на дявола метани. Разг. Употребява се, когато някой иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключващи се интереси. Млад съм си изгорил свещта. Диал. Умен и практичен съм. На кой дявол свещ да паля. Разг. С какви нечестни средства да си послужа, за да постигна това, което искам (обикн. нещо лошо, непочтено). – Ако бяхме я [сватбата] направили по Великден, сега нямаше да се чудиш на кой дявол свещ да палиш – започна дядо Атанас с неискрено мек тон. Т. Харманджиев, Р, 137-138. Намерил в църквата свещ. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а го е взел оттам, където му е мястото. Не съм светил със свещ на някого. Разг. Не мога да кажа, че нещо, което се твърди за някого, е вярно, защото не съм очевидец на това нещо. Прав като свещ1; прав като великденска свещ. Диал. Невинен, невиновен. Ех, то да попипне човек оттук, оттам, не е грях, стига да го не заловят. Пък мене досега никой в нищо не ме е хващал. А то е все едно, че съм прав като великденска свещ. Г. Караславов, Избр. съч. II, 421. Прав като свещ2; изправен като свещ. Разг. Много прав (в 1, 4 и 6 знач.), изправен. Любуваш се на високите и прави мури с червеникави стволове, прави като свещ. Ив. Вазов, Съч. XVII, 58. До края на живота си той ходеше прав като свещ, не получи никаква гърбица. Г. Димов и др., ИВСС, 8. Приближи се към стола на царя и се спря там изправен като свещ и неподвижен. Д. Талев, Съч. VІІ, 207. Скривам си / скрия си свещта под крината. Остар. Не показвам, не изявявам възможностите си, способностите си. – Отишла си да мухлясваш в едно затънтено село, когато твоите дарби трябва да пленяват хиляди души. Скрила си свещта под крината. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 56. Ставам / стана като (на) свещ. Разг. Много отслабвам, измършавявам и силно побледнявам. Стопявам се / стопя се като свещ. Разг. Съвсем отслабвам от болест, мъка, терзания. Той [Слав] пламна в огън и едва не умря от пневмония, стопи се като свещ. Д. Фучеджиев, Р, 326. Със свещ <да го търсиш,> не можеш да го намериш (го намери); със свещ <да го търсиш,> не ще (няма да) го намериш; със свещ да го търсиш. Разг. 1. Употребява се за много рядко срещан човек или рядко срещано нещо. – Аз, господин Омайников, се радвам много, че виждам пред себе си такъв един рядък идеалист като вас. Такива хора днес със свещ не можеш ги намери. Св. Минков, РТК, 98. Със свещ да бяха търсили в Николаево такъв агитатор, нямаше да намерят. Ем. Робов, СбСт, 170. – Такива мъже със свещ да ги търсиш – каза тя за него, когато Петко ги запозна. Т. Монов, СЧ, 37. 2. Ирон. Употребява се за човек, който има много лоши качества и рядко може да се срещне друг толкова лош. Топя се като свещ. Разг. Слабея непрекъснато от болест, мъка, терзания и под. Станка се топеше като свещ. Посърна и отпадна. Тя изживяваше мълчаливо мъката и отчаянието си. Г. Караславов, ОХ, 399. Той се топеше като свещ, не се издаваше, че я [жената] обича; ужасно се боеше, че тя ще му отвърне с неприязън. Д. Вълев, Ж, 132. Търся (диря, прося) си боя (лобута) със свещ; търся си го със свещ. Разг. Съзнателно правя, върша нередност, с което сам ставам причина да бъда наказан. – Жив човек няма да пусна да излезе от равна гора. Трябва здраво да се удря. Да знаеш, първо чичо ти ще ударя! – Той си го търси със свещ! К. Петканов, П, 110. Търся (диря) си белята със свещ. Разг. Правя или казвам нещо неразумно или рисковано, с което сам си навличам неприятности, беда. – Чичо Бади, евреите антисемити ли са? – Малък Диогене, скоро ще си изядеш боя. – И леля казва, че съм си търсил белята със свещ. Р. Сугарев, СС, 20. Търся (диря) със свещ <в ръка> някого или нещо. Разг. Търся много старателно някого или нещо, което обикн. се среща рядко. Бендерев търсеше със свещ хора, на които да разкрие плановете, които се блъскаха в главата му. С. Радев, ССБ II, 589. Мъж мъдър ти със свещ / да дириш. К. Христов, ЧБ, 234.
– Други (диал.) форми: свèща, свèча, свèкя, свя̀щ.