СВЕЩÀР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави или продава свещи. – Долу отдавна не живейме, влажно е. Мъжът ми работи там. Свещи прави, свещар е той. Д. Талев, ГЧ, 9. Около сергиите на пещерските свещари и сапунджии по цяла нощ светеха дузина запалени свещи. Д. Яръмов, БП, 84. Да бъдат проверени сапунджиите и свещарите. Свещите им да не бъдат проядени и да не са от вмирисана лой, а да бъдат здрави и без примеси. Цв. Георгиева и др., ДИБ I, 61. И те се заселват в Тулча. Там имало фабрика за свещи. И хората казали на свещаря: „Няма ли работа за тез деца, да ги вземете – момчетата“. ГРИМС, 2008, т. 1, 252. Стеаринът продават на свещарите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 31.