СВЕЩЀНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от свещеник. Колкото и да мърмореше, че богу няма да е угодно да благослови техния брачен съюз, накрая дребното старо свещениче смъкна на пет франка цената на венчавката. М. Масларова и др., Избр. тв III (превод), 64-65.
– Друга (остар.) форма: свящèниче.