СВЕЩÈНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Свещенически. Много пари е спечелил, търгувайки със свещенишки одежди, църковни кандила, кръстове и евангелия. Н. Райнов, ВНЛ VI, 127. Населението прибягвало и до разни старци и бабички, които пък лекували с разни билки, баяния и пр., па и до свещенишки молитви. Н. Начов, КВМ, 257.
– Друга (остар.) форма: свящèнишки.