СВЕЩЀНО. Нареч. от свещен. „Кръстникът се наследява от баща на деда, па и прадеда и туй наследство се пази свещено и с голямо благоговение.“ И. Недин, БРЛЕ, 112. Свещено възхвалява мрака / и лицемери сган продажна. Н. Хрелков, ДД, 263.
– Друга (остар.) форма: свящèно.