СВЕЩЕНОДЀЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Свещенодействам; свещенослужителствувам. И най-безразличният към религията свещенослужител няма да прости никому осквернението на олтара, в който свещенодействува. Ст. Чилингиров, РК, 265. Сава Огнянов бе истински жрец на сцената – не играеше, а свещенодействуваше. Ив. Димов, АИДЖ, 86. свещенодействува се безл. Певци извивали църковни песни. Султанът стоял прав. – Седнете – канили го домакините. – Докато се свещенодействува, не мога да седя – отклонявал падишахът поканата. Хр. Бръзицов, НЦ, 81. В столовата при яденето се свещенодействуваше. Д. Кисьов, Щ, 112.

– Друга (остар.) форма: священодèйствувам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)