СВЕЩЕНОДЀЙСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от свещенодействувам; свещенодействане, свещенодействие. За да се покаже още по-голямо незачитане към султана, патриархът при свещенодействуванията си в своята съборна черква взел за помощници ония лица, против които правителството бе произнесло своето разположение или докачение. Г. Ангелов, БКД, 33.
– Друга (остар.) форма: священодèйствуване.