СВЕЩЕНОДЯ̀КОН м. Църк. 1. Само ед. Дяконски чин на монах; йеродякон. В писмо с дата 6 юли 1864 г. свещенодякон Григорий Хилендарски (Цариград) съобщава на приятеля си Никола Михайловски (Търново), че „тримата тукашни владици“ (Доротей, Панарет и Антим) вече са подали прошение до Високата порта. В. Бонева, БЦД, 557. Заедно с Неофит Рилски работят свещенодякон Кирил – изтъкнат преводач на класически църковни песнопения, свещеномонах Атанасий, автор на част от „херувимските песни“, монасите Аверкий, Анакий, Исай, Константин, Ксенофонт и др. представители на Рилската певческа школа. Ив. Радев и др., ИКБ, 149. През септемврия 1842 год. той биде произведен на степен свещенодякон и свещеномонах от Тесалоникският митрополит Иеронима и се завърна в Цариград. В. Друмев, ЛА V, 133.
2. Монах с такъв чин; йеродякон. Свещенодяконът изпял „Елици во Христа крестистися“. Т. Жечев, БВ, 71.
– Друга (остар.) форма: священодя̀кон.