СВЕЩЕНОДЯ̀КОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който се отнася до свещенодякон. Н. В. Преосвещ. [Негово Високопреосвещенство] отслужи пак Божествена литургия, в която ръкоположи в свещенодяконски чин кандидата за свещеник на с. Калугер. ЦВест., 1915, бр. 37, 419.
– Друга (остар.) форма: священодя̀конски.