СВЕЩЕНОИКОНÒМ м. Остар. Църк. 1. Само ед. Иконом1 (в 4 знач.). За усърдието си и грижите му за Павликенската църква отец Константин Маринов е удостоен с офикия „протойерей“ през 1932 г. и „свещеноиконом“ през 1951 г. Н. Цонева, МЛП, 153. От същата година [1872] е йерей в главната българска църква в Пловдив „Св. Богородица“. През 1873 г. напуска града, тъй като е назначен за архиерейски наместник в Пазарджик със сан свещеноиконом. Кр. Шарова и др., КЦР, 315. На 1 януари 1870 г. Доротей е „служил литургия“, а на другия ден е ръкоположил свещеници и произвел поп Марин в свещеноиконом. В. Бонева, БЦД, 897.
2. Свещеник с такава титла, отличие. Протопрезвитерите, свещеноикономите, протойереите са отличени за служението си свещеници. Присъждането на тези отличия се нарича офикия. Амв., 2014, бр. 3, 7.
– Друга (остар.) форма: священоиконòм.