СВЕЩЕНОМОНÀХ, мн. -си, м. Църк. 1. Само ед. Свещенически сан на монах; йеромонах. Заедно с Неофит Рилски работят свещенодякон Кирил – изтъкнат преводач на класически църковни песнопения, свещеномонах Атанасий, автор на част от „херувимските песни“, монасите Аверкий, Анакий, Исай, Константин, Ксенофонт и др. представители на Рилската певческа школа. Ив. Радев и др., ИКБ, 149. През септемврия 1842 год. той биде произведен на степен свещенодякон и свещеномонах от Тесалоникският митрополит Иеронима и се завърна в Цариград. В. Друмев, ЛА V, 133. Над входните врата на черквата личи следния надпис: „Въздигна се и изписа се този храм на Всесветата Богородица със съдействието, труда и иждивението на честнейшия свещеномонах Теодосия“. Мак., 1922, кн. 6, 29.
2. Свещеник, който е монах; йеромонах. На всички свещеномонаси и свещеници, които служат пред Престола Господен – [оставям] благословение, прощение и любов и сам моля да получа от тях същите. ЗБ, 2006, бр. 24, 10. Не е малко числото на свещениците, и особено на свещеномонасите, които се изживяват като духовни старци. ПСл, 2010, бр. 1-4, 76.
– Друга (остар.) форма: священомонàх.