СВЕЩЕНОНАЧÀЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който се отнася до свещеноначалник. Предводители на събора се считали Георгий, комуто била връчена свещеноначалническа власт над Константинопол, и презвитерите Георгий и Теодор. В. Вачкова, СС, 230. Свещеноначалнически сан. Свещеноначалническа деятелност.

– Друга (остар.) форма: священоначàлнически.


Източник: Речник на българския език (онлайн)