СВЕЩЕНОСЛУЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Църк. Богослужение. Стрелите на богомилската критика били отправени преди всичко към официалната Църква и духовенството. Те последователно и логично отричали наложените християнски догми, култове, свещенослужение и обреди. В. Гюзелев, ИБ, 72. Като изучи всичкия порядък на църковното свещенослужение, длъжен е [свещеникът] да отиде в поверената нему енория. Мелетий Софийски, ДПС, 76. Поръча ми [Негово Всесветейшество] само да введа от изново поменуванието на името си в свещенослужението. ПСп, 1876, кн. 11-12, 16.
2. Прен. Книж. Дейност, приета за свята, свещена поради значението, важността ѝ. Да си учител, е свещенослужение. С, 2016, бр. 8471, 13.
– Друга (остар.) форма: священослужèние.