СВЕЩЕНОСЛУЖЍТЕЛСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Църк. Отгл. същ. от свещенослужителствувам; свещенослужителстване, свещенодействане, свещенодействуване, свещенодействие. През свещенослужителствуването на Агапий, свещеник и сакеларий на Месемврия, бе изписан този божествен храм на пресветата господарка наша Богородица, наречен на името на Възнесение. ИНМБ, 1950, т. 1, 58.
– Друга (остар.) форма: священослужѝтелствуване.