СВЕЩЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на свещен. Въпреки свещеността и неприкосновеността на собствеността революционните обири за набавяне [на] средства за организацията се смятаха за израз на най-висша нравственост. Ив. Хаджийски, БДНН II, 108-109. Изглежда, че гърците са запазили нещо, което напомня за древното езичество, особено вярването в свещеността на някои извори. Те приписват чудодейни дела на водите, дължащи се на благоразположението на някой светец, на когото изворът е посветен. Кр. Мутафова и др., СВ I, 311. Приказвал на поповете за свещеността на тяхното звание. Ч, 1875, бр. 6, 258.