СВЕЩЍЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Свещник; манал1. Кандиларят тръгна да ни проправя път сред навалицата. В бъркотията си аз останах назад. И когато прибързах да се приравня с другия свещоносец, спънах се о големия свещилник и политнах. Свещилникът се залюле. Ст. Чилингиров, ДД, 89. Полиците околовръст бяха обредени със съдинки: сахане, чинии, чаши, свещилници, измити, изтрити, гаче сега бяха излеле от ръцете на мастора. Ил. Блъсков, ПБ II, 35. Пред иконостаса виси голямо сребърно кандило и изправен на земята железен манал (свещилник). СбНУ VI, 225.