СВЕЩЍЦА ж. Умал. от свещ (в 1 знач.); свещичка. Викентий пална свещица и осветли килията, в която влязоха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. В църквата, на потъмнелия пиринчен свещник горяха само две тънки свещици. П. Вежинов, НБК, 358. Които не отивали [в манастира] този път, предавали точни заръки на коя икона да се палне свещица. П. Мирчев, К, 48-49. Обуе своите нови беневреци и иде в черкова да са прекръсти и да запали на светците свещица. Л. Каравелов, Съч. II, 131.
– Друга (остар.) форма: с в è ч и ц а.