СВЀЩНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Поставка, на която се прикрепват и палят една или няколко свещи. Людете влизаха в църквата, шепнеха имената на Бога, на Богородица и Исуса, лепеха свещи по свещниците и се кръстеха. Д. Талев, И, 405. Той разглеждаше пищно украсените трапезарии, масите, отрупани със свещници и прибори. Б. Йосифова, БЧМ, 220. До прозореца – маса с мастилница и изпокапан свещник с почти догоряла свещ. М. Кремен, РЯ, 53. Нямаше никакъв друг човек в църквата, на потъмнелия пиринчен свещник горяха само две тънки свещици. П. Вежинов, НБК, 358. Кован свещник. Меден свещник. Сребърен свещник.