СВЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свивам и от свивам се. Князът отиде към прозореца. Стоилов виждаше нервните свивания на пръстите му и нерешителното поглеждане към вратата. В. Геновска, СГ, 12. При разширението на телата при нагряване и при свиването им при изстиване се проявяват сили. Тези сили стават причина да се изкривяват метални конструкции, да се събарят постройки. Физ. VII кл, 40. От средния мозък излизат влакна. Тези влакна инервират гладките мускули на окото, от което зависи свиването на зеницата и нагаждането на окото към близко зрение. Анат. VIII кл, 141. Голямото затягане в международната търговия предизвика свиване на производството. ИБТИК, 1937, бр. 50, 2. Свиване на мускулите. Свиване на износа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)