СВЍВОМ нареч. Само в съчет.: Свивом се свивам. Нар.-поет. С превиване, навеждане. Върба си са свивом свива, / кайно мома от кичила / и невяста от гиздила. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 98. Вейкине се свивом свиват, / свивом свиват и развиват. Нар. пес., СбНПСР, 218.