СВИДЀТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до свидетел, очевидец на случка, събитие, произшествие и под. Музейните специалисти са оставили встрани от научните си занимания историята на самото музейно дело [в Сливен]. По тази причина са пропуснати безвъзвратно във времето редица възможности да се съберат свидетелски данни, документи, снимки и други материали от музейни ентусиасти и първи деятели. Г. Кюпчуков, МДС, 5. Липсата на доказателства отново се заменя с политически съображения и свидетелски измислици. Л. Огнянов, ДСБ, 108. Аористните форми изразяват свидетелска осведоменост на говорещия за извършеното действие. Изказвайки едно действие като наблюдавано, говорещият не може да не изрази и осведоменост за неговото конкретно протичане. ГСБКЕ II, 1983, 314. Свидетелски разказ. Свидетелски спомени. // Езикозн. За глаголна форма, категория и др. – който показва, че говорещото лице е свидетел на действието. Ел. Мутева си служи последователно със свидетелски (изявителни) глаголни форми в разказа, докато Й. Груев допуска смесване на изявителното и преизказното наклонение. Л. Андрейчин, ИНЕС, 204. Българските времена „посочват“ източника на информацията за глаголното действие (свидетелски форми, форми за изразяване на предположение и преизказни форми). ГДРГ III, 60. Свидетелски глаголни времена. Свидетелска модалност.
2. Юрид. Който се отнася до свидетел в съдебно дело или разследване. Задължението на съда сам да събере доказателствата не отпада, ако страните се съгласят решението да бъде основано на доказателства (свидетелски показания), събрани по други дела. Ж. Сталев и др., БГПП, 242. Въз основа на свидетелските обяснения, дадени и пред контролния орган, прокурорът може да започне предварително производство. Стр. Кучев, ФП, 384. Той беше осъден без съд, без формалности, без свидетелски показания и протоколи. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. И като застанах на свидетелското място, се занадпреварваха да искат от мен да кажа, че на процеса били много снизходителни и благородни, направили всичко възможно да смекчат присъдите. В. Клинчарова, СБВ, 18.
3. Остар. Който се отнася до свидетелство (в 1 знач.). Даваше на священиците някакви свидетелски писма за священическия им чин и му ги наплащаха с по 1520 жълтици. Св. Миларов, СЦТ, 166.
СВИДЀТЕЛСКИ нареч. Със свидетел или свидетели, чрез показания на свидетели. Случаят е свидетелски потвърден. Δ Доказано е свидетелски.