СВИДЀТЕЛСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свидетелствам и от свидетелствам се. Освен това се пристъпва и към изработването на инструкции и устави за ръководене на въстаническите сили. Сам Бенковски, по свидетелстването на Захари Стоянов, изработва инструкция за военно командуване и по снабдяването с бойни и хранителни припаси. К. Косев и др., ИАВ, 293-294. Гражданският съд давал винаги право само на мюсюлманите. За него доказателства са единствено свидетелстванията на турците. Всичко останало се отхвърля. Н. Генчев, ВП, 132. Архимандрит Августин в словото си към новия монах на Троянската св. обител припомни житието на св. ап. Филип и се обърна с наставления към младия монах: да следва примера на своя небесен покровител, да следва неговия път за неотменно свидетелстване на Христос и Неговата спасителна и благодатна истина. ЦВест., 2008, бр. 8, 2.