СВИДЀТЕЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до свидетелство или свидетел. Автори на мемоарите са участници в събитията или съвременници и очевидци, чийто живот и дейност представляват публичен интерес. При такива хора събитията от личния живот са свързани с важни обществени събития, за които мемоарните текстове са свидетелствен документ. ЕКЧ, 2013, т. 19, 8. Огнянович съветва да се обърнат до везира Решид Мехмед паша за връщане на имотите на Димитраки х. Тошев, като се вземат от чорбаджиите свидетелствени писма за дейността му. СбБАНИ, 1941, т. 36, 272. Слава – чувам аз да славят и поета... / Слава – / за незабравата свидетелствена дума. П. К. Яворов, Съч. I, 159.