СВИДЀТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. Свидетелствам. Когато делото се заведе, Жанката беше кмет на селото. Петдесет души се явиха да му свидетелствуват. Г. Караславов, СИ, 185. Публикуваните писма на Метерних свидетелствуват за неговото невероятно самомнение: „Светът с цялата си тежест лежи на моите рамене“ – писал той. Д. Владов, НИ (превод), 101. Ела свидетелствувай – в мрачна безнадежност / как чезна за доброто, как му вярвам аз; / .. / свидетелствувай още лудата безбрежност / на моята любов… П. К. Яворов, Съч. I, 130. Сичко в този дом свидетелствуваше богат живот. Н. Михайловски, ПА (превод), 139. Те [българските юнаци] са били като същи лъвове. Ний не казваме това. Казват го и го свидетелствуват людие, в безпристрастността на които ний не са съмняваме. СПл, 1876, бр. 27, 105. свидетелствувам се страд. свидетелствува се безл. „Ала свидетелството за Христа е дял не само за Христовите апостоли и на Христовите мъченици. В по-малка мяра това е дял на всеки един Христов следовник, който се стреми да бъде и християнин по живот. Защото за Христа се свидетелствува с живот.“ ПСл, 2007, бр. 4, 31.