СВИДЀТЕЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от свидетелствувам и от свидетелствувам се; свидетелстване. Неизвестно е колко и какви отговорни поръки са давани на Емил [Шекерджийски], известно е обаче едно – по свидетелствуването на много другари: той винаги се е справял отлично. В. Андреев, Р, 63. Недялков привежда свидетелствувания на други хора от Чирпан, Стралджа и Анхиало за различни моменти от детинството на Яворова и по-нататък. Злат., 1939, кн. 8, 422.