СВИДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който проявява скъперничество, на когото се свиди да харчи, да изразходва нещо (пари, продукти и др.); стиснат. Противоп. разточителен. За вкъщи дядо Илия не е позволявал нищо излишно. Бил във всичко свидлив. Хр. Гандев, ПБВ, 188. За да пестят, свидливите габровци давали на слугите си, па и на децата си, да топят хляба в „гозба“ (кисело мляко), но през джам. П. Цончев, ИСМГ, 105. Като рекли: пари скрити съм имала, свидлива съм била и сама съм ги яла, и какви ли не още. Аз не зная кой измисля тия работи? Чудомир, Избр. пр, 217. Нашите селяни не са свидливи. Истина е, че някога нареждаха книжните пари под възглавниците, но тогава парите бяха кът и хората ги криеха на тъмно за черни дни. С. Северняк, ОНК, 122.