СВИДЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество или проява на свидлив; стиснатост. Противоп. разточителност, прахосничество, разсипничество. – Разболяхте се от свидливост да не харчите по мойта сватба. Това няма да ви простя! К. Петканов, ДЧ, 203. В шегите и анекдотите по адрес на габровци най-много се осмиват тяхната свидливост и скъперничество. Наистина, габровецът не е разточителен, стиснат е, но да му се приписва скъперничеството като характерна черта, това не е право. П. Цончев, ИСМГ, 108.


Източник: Речник на българския език (онлайн)