СВЍДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Поет. Скъпя. В слънцето на хубостта живях, / и за нея нищо тук не свидя – / и навред все нея само видя, / че за всичко друго ослепях. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 100. свидя се страд. Ех, живот ли ще се свиди? / За какво ще им е жал? К. Христов, ПП I, 71.
СВЍДИ МИ несв., непрех. Диал. Свиди ми се (в 1 знач.); досвидява ми. – Свиди ми, мъжо, да давам вехтите, носени дрехи – влизат те в работа често, а се с пари не намират, щом ти дотрябват. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 87-88.
СВЍДИ МИ СЕ несв., непрех. 1. Не желая, не ми се иска да похарча, да изразходвам или да дам нещо (пари, продукти и др.); досвидява ми, жал ми е. Често се мести от една работа на друга. Щом го открият и му наложат запор на заплатата за издръжка на детето – изчезва. За да не плаща. Свидят му се няколкото лева за собствения му син... М. Лъкатник, ЩПЮ, 27-28. – А левът, дето ви го дадох, е от мене, та стават десет, както ги записах в книжката. От мене да мине – рекъл. – От сърце ги давам. Не ми се свидят. Чудомир, Съч. I, 1981, 169. – Почти не ми се е случвало да се върна вкъщи без шоколад или цветя за нея. Не ми се свидеха парите. – Пък и защо да ви се свидят, нали са били нейни пари – прекъснах го аз. Т. Кметова и др., Избр. тв II (превод), 563. Ако ти се свиди една чепка [грозде], ще ти я платя – разсърди се Найда. – Ама не ме връщай, молим ти се... не ме карай да търча пак из селото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 131. Никак не тряба да ни са свиди кърмата, която даваме на добичетата си. Ступ., 1874, кн. 8-9, притурка, 52. // Със следв. изр. със съюз да. Не желая, не ми се иска да извърша означеното от глагола действие, при което ще се наложи да похарча, изразходвам нещо (пари, продукти и др.). Стипци са на водата нашите хора – заклати Евтим глава. – Тръгнат ли из полето, ще я скътат като злато – свиди им се капчица да разлеят. А. Гуляшки, СВ, 72. – Свиди ти се да ме почерпиш с един сладолед. Др. Асенов, СВ, 8. Право да си кажа, такива стипци не съм виждал, даже им се свиди да те почерпят някоя бира! ЧС, 1920, бр. 20, 7. За едно кафе му се свиди да похарчи 10 стотинки. БСб, 1894, кн. 12, 937.
2. Прен. Проявявам нежелание, не ми се иска да изразходвам нещо важно за мен (сили, време и под.) в някаква дейност. Ако някому се свидят усилията на по-нататъшната работа над случая, то само мога да го съжалявам. Д. Пеев, ВРН [еа]. Нам се твърде свиди времето, което ще изгубим, за да обсъждаме тая международна комедия, която от толкова месеци насам се разиграва от нашето правителство, за да се дойде най-сетне до един тъй трагично-комичен финал. В. Китанов, ПДИБ, 140.
3. Прен. Проявам пестеливост, сдържаност в изразяването на положителната си оценка за някого. Родители трябва да поощряват детето си, да не им се свидят похвалите за всяко негово постижение.
4. Остар. Обхваща ме умиление или съжаление към някого, става ми мъчно, жал за някого или нещо; дожалява ми, домъчнява ми, домилява ми, жално ми е, мъчно ми е, тъжно ми е. Останахте сирачета, лели, па се пръснахте... Свиди ми се за вас! Елин Пелин, РП, 107. За момчето ми се свиди. Че на неговата добрина не му се падна и добър късмет. Не ще могат с тая невяста ни дом да си сберат, ни къща да си наредят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 247. – Бабо – подзех аз, – ами това юнче за продан ли го водите? – Ех, синко, и мене се свиди да го продавам, и мене е мило, като съм го гледала и хранила като това дете. Н. Попфилипов, СбЗР, 63. – Ами конете? – Ще ги оставим. – Свидят ми се, Гриша! Конете са толкова хубави, на сивия не можеш да се нагледаш, а да го оставим ли? – Свидят ти се, не свидят ти се, ще трябва да ги оставим... Няма да търгуваме с коне. (превод) Пл, 2015, кн. 3, 151-152.
СВЍДЯ. Вж. свиждам.