СВЍЖДАМ, -аш, несв.; свѝдя, -иш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. свидя̀л, -а, -о, мн. свидèли, св., непрех. Остар. Виждам, възприемам, схващам някого или нещо по някакъв начин. Преди освобождението бащата праща своята рожба на училище не толкоз защото иска да ощастливи рожбата си с всички блага, а защото свижда в образованието залога за национално свестяване на българина. К. Гълъбов, ЗРК, 61. Но и Вазов не е ѝ [на младежта] близък. В неговия патриотизъм тя свижда нещо казионно, каквото свиждаше впрочем известна част от интелигенцията ни и преди войните. ЛГ, 1931, бр. 122, 2. В своя приятел [Шилер] Гьоте сякаш свижда осъществена идеята за човечното. БР, 1930, кн. 4-5, 163.
СВЍЖДАМ СЕ несв.; свѝдя се св., непрех. Остар. 1. Срещам се, виждам се с някого по предварителна уговорка. Моят годеник ми се скоро-скоро насити, щом почна да се свижда често с мене. Изглежда, че ме не обича. Н. Райнов, ХСП, 38. Аз често ходих в Панагюрище да се свиждам с Бенковски. Д. Страшимиров, ИАВ II, 266. Тя са свидя с Асим паша. СПл, 1876, бр. 20, 79. Австрийската императрица отишла сега в Англия, за да ся свиди със сестра си. Дун., 1876, бр. 1051, 2.
2. Появявам се пред погледа или в съзнанието на някого като образ, който изглежда реален, без да съществува в действителност; привиждам се. Някой предложи да пуснат съгледвачи, а други се смееха и казваха, че туй се е свидяло на детето в тъмната, самотна гора. П. Константинов, ПИГ, 17.