СВЍЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Посещение (в 1 знач.), навестяване на войник, болен, затворник и др., обикн. в разрешените за това дни и часове. На свиждане обикновено идваха малко хора, защото войниците служеха далеч от родните места. Е. Каранфилов, ВСР, 260. „Човекът с пижамата“ лежи, разменя по няколко думи с лекаря, със сестрата, мери си температурата, отива понякога до прозореца, за да види двете си момиченца, дошли на свиждане. Ст. Каролев, ВСП, 47. В затвора всеки петъчен ден се разрешаваше свиждане. К. Митев, ПБ, 419. Не бях виждал бати от началото на есента, когато мама и аз ходихме на свиждане с него в Сливен – той изтърпява наказанието си в тамошния окръжен затвор. Д. Бозаков, ДС, 10.
2. Остар. Среща с някого, обикн. по предварителна уговорка. Срещата между Андроник и Михаил станала според Григора в Димотика, а според Кантакузин – в крепостта Черномен, на р. Марица. Несъмнено, че Кантакузин като приближен на младия император е знаел по-добре къде е станало свиждането, отколкото това е могъл да знае Григора. Ал. Бурмов, Избр. пр I, 244-245. При свиждането ни, положихме му въпроса – дали ще дойде в България без единогласното одобрение на великите сили – князът избегна да отговори направо на въпроса. С. Радев, ССБ II, 512. – Е – каза Тахтун, – сега ти си един прочут човек, тука се разчу, че си ходил на свиждане дори при княза! А. Гуляшки, ЗВ, 305. Искров в страстни изражения ѝ изливаше душевната си пълнота и въжделения за скоро свиждане. Ив. Вазов, Съч. VIII, 100.