СВЍКВАМ1, -аш, несв.; свѝкна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. на и следв. същ. Придобивам навик да правя, да се занимавам с нещо или да следвам определен начин на поведение; навиквам1, привиквам2, приучвам се. „Много ти е малък помощникът“, рекох аз на ковача. „Малък е, но трябва да свиква на труд, защото който не работи, ще ръждяса като оная мотика!“. А. Каралийчев, СР, 35. „Свикнал съм да пия вино само с мезе, бай Спасе.“ К. Гълъбов, ХГП, 173. Свикнал съм да успявам във всичко. Научен съм да плюя на ръцете си, да стисна зъби – и да надвия. К. Константинов, СЧЗ 1945, 167. // Обикн. със следв. изр. със съюз да. Придобивам навик да правя нещо по определен начин; навиквам1, привиквам2. Свикнал съм да си лягам рано. Δ Трудно свикнах да пиша с дясната ръка.
2. Непрех. С предл. с, на. Научавам се да живея, действам, общувам и под. с някого или при условия, които са нови или трудни за мен, да понасям нещо; привиквам2. Така от ден на ден свикнах с Тони, без да изпитвам към нея чувство на близост. Напротив, тя често ми досаждаше, особено в минути на размисъл, когато исках да остана сам със себе си. И. Петров, Съч. II, 38. Руменова не бе изгубила съвсем своята смелост в тоя дом между тия нови люде, с които трябваше да свиква. Д. Талев, ПК, 425. И както богатият свиква с имането, така и бедният свиква с липсата. Й. Попов, БНО, 54. Б. Пенев посочва много русизми и в „Нещастна фамилия“, като обяснява тяхното присъствие по следния начин: „Повестта е писана тъкмо през времето, когато нейният автор все повече е свиквал с руската реч и се е намирал под нейното непосредствено влияние“. В. Попова, ПИБКЕ, 306. Овцете и козите свикват на по-лоша паша и на липса на вода и могат да придружават човека в по-бедни и неплодородни земи. А. Тотев и др., СС, 28-29. Свикнах бързо с новата работа. Δ Свикнала е с недоимъка. Δ Не можа да свикне с лошите навици на съпруга си.
3. Непрех. За жив организъм или част от него – приспособявам се към изменените условия на околната среда; адаптирам се, нагаждам се. Работниците влизат в средната камера на въздушния шлюз, която се затваря херметически до постепенно изравняване на подаваното в нея налягане с това в работната камера. За непродължително време работниците свикват с налягането и през шахтовата тръба слизат в камерата. Т. Евтимов, ЗМФ, 126. Нашите очи са приспособени така, че да свикват с тъмнината. Бл. Димитрова, ПКС, 48.
4. Прех. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Създавам у някого навик за нещо, научавам някого на нещо; приучвам, привиквам2. Колкото и да се стремим да свикнем детето да казва винаги истината, то не я казва. ПП, 1940, кн. 7, 5. Някой ден може да ти се удаде случай да му кажеш [на момчето] колко трудно е било да свикнеш брата си да държи ръцете си чисти. СО, 1895, бр. 5, 115. Добре е да свикнем отрано децата да не бъдат егоисти. свиква се безл. от свиквам в 1 и 2 знач. – Не се свиква на нямане, сестро, не се свиква! Г. Караславов, Избр. съч. II, 125. Във войната лесно се свиква с всичко. Й. Йовков, Разк. II, 147.
СВЍКВАМ2, -аш, несв.; свѝкам, -аш, св., прех. 1. Събирам множество хора на събрание или за друга обща дейност, като ги призовавам или каня за участие в нея. На събрание отдавна не бе ходил [Анастас] – той не се сещаше да свиква хората. Ст. Дичев, ЗС II, 611. – Чакайте! – Аз... аз съм мобилизиран граждански тук. – Това е без значение. За изток свикват и стари набори. Д. Димов, Т, 455. Неофит му подаде пак ръка, която Захарий отново целуна, и монахът тръгна да свиква другите си ученици. Вл. Свинтила, СЗЗ, 105. Камбаната, която свикваше богомолците в храма, меланхолно издаваше звън. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 120.
2. Организирам събрание или друга форма на обща дейност, като призовавам, каня хората за участие в нея. Правописният въпрос остава трайно в българската обществена и политическа мисъл. През 1895 г. министърът К. Величков свиква втора правописна комисия. М. Михайлов, ЕКП, 32. През 362 Атанасий свиква поместен събор в Александрия, на който А. [арианството] отново е осъдено. Л. Грашева и др., КМЕ I, 105. Великият везир е главен везир (министър) на султана в Османската империя. Той държи и съхранява държавния печат на Османската империя и свиква заседанията на дивана (съвета на везирите). ЕКЧ, 2015, т. 21, 94. Ако управителният съвет не свика редовното събрание в определения срок, тогава 10 дни след изтичането на тоя срок това трябва да направи проверителния съвет. УКПДН, 10. Свиквам митинг. свиквам се, свикам се страд. Заедно със своите помощници Апостола се завръща в Ловеч. Тук след тяхното завръщане се свиква голямо събрание. Ив. Унджиев, ВЛ, 238. Църковните стаи и килии са средище на дейност „на полза роду“. В тях се събират черковните настоятелства, помещават се килийни училища, свикват се „лонджите“ на еснафите. Р. Ковачев и др., ОРС, 251.
◊ Свиквам / свикам под знамената някого. Книж. Извършвам мобилизация, мобилизирам. Ромейската империя имаше огромна скрита сила – разгромяваха една стохилядна войска, друга беше свиквана под знамената само след година, а понякога и само след няколко месеца. Д. Мантов, ЦС, 94. Алексий I Комнин, който очаквал нападението им [на куманите], свикал под знамената нови войски, укрепил допълнително стратегическите проходи и решил лично да оглави кампанията. Й. Андреев, ИВБЦ, 115. Свиквам / свикам под знамената на някого, нещо; свиквам / свикам под нечии знамена. Книж. Обединявам сили в защита на някого, нещо, в борба за някого, нещо. Ще успеят ли [синдикатите] да свикат под знамената си бедните, петимни за глътка финансов въздух работещи хора в България? Д, 2017, бр. 197, 9.